Актьорът Веселин Калановски: Твърдо заявявам, че любовта съществува
На рождения си ден, който означи на 14 януари, си поискал здраве, сила и сили, с цел да извършва дилемите, които си е сложил или пък други му разпореждат. Не се е заел с помпозно празненство за рождения си ден, отбелязал го безшумно в фамилна конюнктура.
Никога не си е разрешавал да обременява околните си хора с това какво да му подарят. На предходния си празник бил сложил кутия за дарения в заведението, където чествал и събраните пари дарил за идея. Твърди, че е живял задоволително дълго, че да задоволи битовите си потребности по тази причина намира за ненужно трупането на всевъзможни дрънкулки. Подчертава, че към този момент не се нуждае от движимости, а от любовта на хората към него.
Не се тормози от старостта, защото към момента се усеща деятелен. И той кат всички знае, че животът има начало и край, тъй че не намира какво да го тормози в този ред на мисли.
Вярва в еманацията на любовта и счита, че във всеки от нас има кодирана обич, а освен при влюбените двойки. От персонален опит декларира твърдо, че любовта съществува.
Не е допускал вид да не тръгне по пътя на актьорството, с цел да мисли с какво друго би се занимавал. Винаги е желал да бъде на сцена и твърди, че още от дете усещал, че ще снима филми, тъй като киното доста му харесвало. Щастлив е, че е сбъднал тази си фантазия.
Изкушава се и от политиката. Калановски е и съосновател на „ Да, България “. Освен това е член на националния съвет на партията и общински консултант. Преди това не е членувал в друга партия и нямал такива планове, само че харесва демокрацията и демократичните правила, по тази причина счита, че има с какво да помогне за просперитета на страната. Признава, че претекстовете му да влезе в „ Да, България “ били негови, вътрешни. От началото на демокрацията взел участие във всички митинги през годините, само че си дал сметка, че единствено с гражданска позиция страната няма да се раздвижи, трябват каузи и по този начин се озовал съорганизатор на демократичната партия. Направили я с другари, които опознал по митингите.
Оптимист е за бъдещето на България, в противоположен случай не би се занимавал с работата си, нито пък с участие в политическа мощ. Убеден е, че колкото и постепенно да стават измененията в страната ни, ще се случат.
По отношение на актьорската специалност показва, че преди време нещата били по-структурирани поради самата страна – имало разпределения, артистът отива, играе, потвърждава се и стартират функциите, а сега началото за актьорите е доста мъчно – би трябвало да ги виждат, видят, чуят, с цел да стартират. Категоричен е обаче, че няма елементарен път в една специалност, без оглед на системата, в която живеем.
Източник: Уикенд
